2 feb 2025, 7:53

Чужди звезди 2017

  Poesía
300 0 4

Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.

Аз съм толкова друг и различен от вас.

Вие не ме чувствате близък, нито приятел.

И изобщо не чувате вие моя глас....

Нищо ваше не осмивам и не отричам.

Ала вие не приемате моите слова.

Да така е - аз съм абсолютно различен.

Други мисли бродят в моята глава.

Аз съм друг - неразбираем и непонятен.

И по друго трасе с пълна скорост летя.

И различно говорим - сякаш наобратно.

И съдбата ни наша - различна е тя.

Уж вървите към мене.... Но към тъмата

бесовете ви водят безмълвно, без звук.

Всъщност изобщо не съм аз на Земята.

А безкрайно далече, далече оттук.

Ние говорим съвсем различни езици -

и никой не може другия да разбере.

Уж сме хора.... Уж сме Божии частици.

Ала сякаш сме риби в бурно море.

Сбогом. Няма повече с вас да се видим.

И над мен няма никой никаква власт.

Ала вече изчезвам, сякаш аз съм невидим.

И безкрайно далече намирам се аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, така е.... Нали и другаря Сталин така е казвал - Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем!
  • Има профил, има проблем; няма профил - няма проблем. Подкрепям! Щом някъде не се чувстваш добре, отиваш другаде. Бъди щастлив! Попътен вятър!
  • Да, в други измерения - но всъщност пак сме тук, и един до друг. Само дето трябва да намерим път към другите.
  • Да, много си прав, сякаш никой не вижда другия, като че ли сме в други измерения. И понякога, заключен в себе си, човек се чувства по добре. Но това, общуването, все пак ние сами трябва да го изградим, но тези телефони, сякаш изместиха живите приятели.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...