Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам.
Ала вие не приемате моите слова.
Да така е - аз съм абсолютно различен.
Други мисли бродят в моята глава.
Аз съм друг - неразбираем и непонятен.
И по друго трасе с пълна скорост летя.
И различно говорим - сякаш наобратно.
И съдбата ни наша - различна е тя.
Уж вървите към мене.... Но към тъмата
бесовете ви водят безмълвно, без звук.
Всъщност изобщо не съм аз на Земята.
А безкрайно далече, далече оттук.
Ние говорим съвсем различни езици -
и никой не може другия да разбере.
Уж сме хора.... Уж сме Божии частици.
Ала сякаш сме риби в бурно море.
Сбогом. Няма повече с вас да се видим.
И над мен няма никой никаква власт.
Ала вече изчезвам, сякаш аз съм невидим.
И безкрайно далече намирам се аз.
© Стефан Янев All rights reserved.