2.02.2025 г., 7:53

Чужди звезди 2017

296 0 4

Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.

Аз съм толкова друг и различен от вас.

Вие не ме чувствате близък, нито приятел.

И изобщо не чувате вие моя глас....

Нищо ваше не осмивам и не отричам.

Ала вие не приемате моите слова.

Да така е - аз съм абсолютно различен.

Други мисли бродят в моята глава.

Аз съм друг - неразбираем и непонятен.

И по друго трасе с пълна скорост летя.

И различно говорим - сякаш наобратно.

И съдбата ни наша - различна е тя.

Уж вървите към мене.... Но към тъмата

бесовете ви водят безмълвно, без звук.

Всъщност изобщо не съм аз на Земята.

А безкрайно далече, далече оттук.

Ние говорим съвсем различни езици -

и никой не може другия да разбере.

Уж сме хора.... Уж сме Божии частици.

Ала сякаш сме риби в бурно море.

Сбогом. Няма повече с вас да се видим.

И над мен няма никой никаква власт.

Ала вече изчезвам, сякаш аз съм невидим.

И безкрайно далече намирам се аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е.... Нали и другаря Сталин така е казвал - Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем!
  • Има профил, има проблем; няма профил - няма проблем. Подкрепям! Щом някъде не се чувстваш добре, отиваш другаде. Бъди щастлив! Попътен вятър!
  • Да, в други измерения - но всъщност пак сме тук, и един до друг. Само дето трябва да намерим път към другите.
  • Да, много си прав, сякаш никой не вижда другия, като че ли сме в други измерения. И понякога, заключен в себе си, човек се чувства по добре. Но това, общуването, все пак ние сами трябва да го изградим, но тези телефони, сякаш изместиха живите приятели.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...