Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.

Аз съм толкова друг и различен от вас.

Вие не ме чувствате близък, нито приятел.

И изобщо не чувате вие моя глас....

Нищо ваше не осмивам и не отричам.

Ала вие не приемате моите слова.

Да така е - аз съм абсолютно различен.

Други мисли бродят в моята глава.

Аз съм друг - неразбираем и непонятен.

И по друго трасе с пълна скорост летя.

И различно говорим - сякаш наобратно.

И съдбата ни наша - различна е тя.

Уж вървите към мене.... Но към тъмата

бесовете ви водят безмълвно, без звук.

Всъщност изобщо не съм аз на Земята.

А безкрайно далече, далече оттук.

Ние говорим съвсем различни езици -

и никой не може другия да разбере.

Уж сме хора.... Уж сме Божии частици.

Ала сякаш сме риби в бурно море.

Сбогом. Няма повече с вас да се видим.

И над мен няма никой никаква власт.

Ала вече изчезвам, сякаш аз съм невидим.

И безкрайно далече намирам се аз.