Чуждият мъж

Разголена лежа сама в хотелска стая,
а къде чуждият мъж отиде аз не зная.
Говореше ми сякаш съм слугиня бедна
и не даваше ми ни за миг да го погледна.
Гласът му беше тих, спокоен, монотонен,
а думите му - тях не искам да си спомням.
Ръцете му - топли, колко топли бяха
и как силно, как силно ме удряха.
Целувките му - безчувствени, противни дори.
Върху цялото ми тяло, как то гори!
Не го искам - нито него, нито тялото си,
а той ми крещи: "Платих си!"
И пак ме удря, и пак боли, как боли,
не само от ударите, но и от думите му зли
и не мога нищо да направя
освен цяла да му се оставя.
Потичат от очите ми кървави сълзи,
а нямам сили да ги спра, уви.
Но успявам в мислите си да го заменя
с мъжа от моята единствена мечта.
Но това трае само миг, едничък миг,
защото пронизвам тишината с вик.
Боли, да ме докосва как боли!
Боли да ме целува, как боли!
Не искам да погледна, няма!
Той плаща, това ми е цената.
Ще свърши скоро тоя ужас зная
до утре - утре пак това ще се повтаря,
но изборът е мой - аз решавам,
тялото си глупаво продавам,
защото искам да купя любовта
и не вярвам, че не се купува тя.

Разголена лежа сама в хотелска стая,
защо чуждият мъж не идва аз не зная.