Разголена лежа сама в хотелска стая, а къде чуждият мъж отиде аз не зная. Говореше ми сякаш съм слугиня бедна и не даваше ми ни за миг да го погледна. Гласът му беше тих, спокоен, монотонен, а думите му - тях не искам да си спомням. Ръцете му - топли, колко топли бяха и как силно, как силно ме удряха. Целувките му - безчувствени, противни дори. Върху цялото ми тяло, как то гори! Не го искам - нито него, нито тялото си, а той ми крещи: "Платих си!" И пак ме удря, и пак боли, как боли, не само от ударите, но и от думите му зли и не мога нищо да направя освен цяла да му се оставя. Потичат от очите ми кървави сълзи, а нямам сили да ги спра, уви. Но успявам в мислите си да го заменя с мъжа от моята единствена мечта. Но това трае само миг, едничък миг, защото пронизвам тишината с вик. Боли, да ме докосва как боли! Боли да ме целува, как боли! Не искам да погледна, няма! Той плаща, това ми е цената. Ще свърши скоро тоя ужас зная до утре - утре пак това ще се повтаря, но изборът е мой - аз решавам, тялото си глупаво продавам, защото искам да купя любовта и не вярвам, че не се купува тя.
Разголена лежа сама в хотелска стая, защо чуждият мъж не идва аз не зная.
Ако с теб си говорим и ми споделяш всичко...ще се разплача,ще ти помогна със съвет,но за съжаление не е стихо,което да докосва.Не те оценявам...защото не трябва.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.