Разголена лежа сама в хотелска стая,
а къде чуждият мъж отиде аз не зная.
Говореше ми сякаш съм слугиня бедна
и не даваше ми ни за миг да го погледна.
Гласът му беше тих, спокоен, монотонен,
а думите му - тях не искам да си спомням.
Ръцете му - топли, колко топли бяха
и как силно, как силно ме удряха.
Целувките му - безчувствени, противни дори.
Върху цялото ми тяло, как то гори!
Не го искам - нито него, нито тялото си,
а той ми крещи: "Платих си!" ...