Чуждо тяло в супата
Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени,
прегризал е някой въжетата-косми,
само върху темето на душата плешива,
къдриците са опънати като струни
и всяка сутрин с бръснача, без страх,
звуци изплаквам от тях.
През деня, без думи, плешивката си отива,
за да се върне вечер, след поредния грях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милко Христов Todos los derechos reservados
