Чук, чук...
Мога ли да вляза?
Тук съм
да взема нещо свое.
Което толко време вече
при тебе си забравих.

Чук, чук...
Ще вляза.
Ще открадна
част от себе си,
при теб останала,
без време да прашасва.

Чук, чук...
Отвори!
Тази част ми принадлежи.
А на тебе, очевидно,
не ти стои на място.
Пусни ме, за да се намеря...
Обърках координатната система...

Чук, чук...
Не ти заповядвам,
но ще влезна.
Набързо сърцето си ще взема.
Щом на правилното място бъде,
ще мога отново да живея.