Очаквам те да дойдеш под звездите
в самия край на Лунната дъга.
Там, дето се събират Планините.
И пее още – Старата река!
Аз виждам да се пръска Хоризонта
сред облаци от мъртва тишина,
преди да цъфне Слънцето над хълма
с капела от сребриста светлина!
В очите ти долавям синевата
със дъх на детелини и трева!
Далечна като птица над гората.
И близка – като слънчева дъга! ...