Ревов
48 el resultado
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  22 
В такава нощ не може да се спи.
В такава нощ пируват Боговете.
Мирише на липа. И на мечти!
И греят като факли Върховете!
В такава нощ – Земята се тресе ...
  53 
Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...
  57 
Всички Слънчогледи са изпънали
вратове в очакване
на Генерала си
а Слънцето –
минава тежко покрай тях ...
  53 
Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...
  90 
Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...
  44 
Трябва да си имаш вуйчо Владика
и къща от него широка
като Петроханския проход
и дълбока като
Искърското дефиле, ...
  71 
Дъждът си къса дамарите и става нещо
като Вавилонско стълпотворение
до Звездите. Със аплодисменти
и с оркестрови изпълнения, разбира се…
Сред копита от облаци ...
  67 
Вали от векове…
Вали от хиляди години…
Вали от времето на Ева и Адам.
Като в безкрайно стара приказка вали.
И пътят се събира някъде, ...
  79 
Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...
  75 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  80 
Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...
  76 
Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...
  47 
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
  218  15  18 
Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...
  23 
Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя. ...
  122 
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  68 
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица, ...
  61 
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
  71 
Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста ...
  90 
Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта ...
  103 
Над мен Звезди-светулки,
под мене – Небеса.
Луната се показва
с разрошена коса.
Прилича на секира, ...
  70 
Сънувам те, море
загадъчно и диво.
С коси от водорасли,
но винаги щастливо.
Със оня топъл дъх ...
  80 
От колко зими и колко лета
вълните се надбягваха
с делфините.
И корабът на Одисей воюваше
със дракони. И Божества. ...
  84 
Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща ...
  60 
От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.
Затуй сега преглъща доста трудно ...
  47 
Откакто спрях да гледам сериали
и почнах пак романи да чета,
аз имах време конят си да впрегна.
И с него да препусна по света!
Развял перчем от карловска тръстика ...
  93 
Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна… ...
  70 
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
  140  13 
Дъждът е Пълководец от времето на Ной.
Мелодия без думи за флейта и обой.
Спектакъл под звездите макар един и същ.
Дъждът е Пълководец всевластен и могъщ.
И въпреки, че няма – железни рамене. ...
  169 
Додето още креташ
и драпаш по земята,
надежда има още
да стигнеш до вратата.
Ключалката да счупиш. ...
  158 
Аз бях войник на своите Балкани.
Аз бях боец в полето на честта.
Защото се сражавах с урагани.
Защото ненавиждах подлостта.
Аз бях на топа винаги в устата – ...
  115 
Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти ...
  99 
Мъжко време
на мъжки надежди.
Мъжко вино
на мъжки софри.
И сърцето ми ...
  172 
Колко малко познаваме себе си,
а се мъчим да бъдем добри,
като се правим на птеродактили
или просто на маскари.
Увълчиха се душите ни. ...
  75 
Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...
  66 
Престанах да играя на игри
в които само слабият печели,
а силният – секундите брои
от своите пропуснати недели.
Нима със дребни хватки и лъжи ...
  99 
Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази ...
  62 
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...
  159 
Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина, ...
  168 
Propuestas
: ??:??