Ревов
134 el resultado
Дъскорезницата на Зимата
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...
37
Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...
81
1
3
Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
88
1
3
Дъждът е мургав котарак
със лапички от бяла пяна!
Ту бавен… туткав и ленив…
Ту палав – като малчуган
след баня! ...
със лапички от бяла пяна!
Ту бавен… туткав и ленив…
Ту палав – като малчуган
след баня! ...
92
2
Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори, ...
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори, ...
108
2
2
Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...
59
Аз не бях Пълководец. Нямах даже рапира,
ала често, на ужким – гледах как се умира…
И умирах за малко… И се раждах отново!
Със юнашка фланелка! И с палтенце готово!
После, слизах от коня, та на коня в краката ...
ала често, на ужким – гледах как се умира…
И умирах за малко… И се раждах отново!
Със юнашка фланелка! И с палтенце готово!
После, слизах от коня, та на коня в краката ...
104
1
3
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...
97
3
Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...
87
В тази малка страна със история славна,
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...
98
1
Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...
86
1
От хълма се прибира Вечерта
и тихичко присяда на балкона,
където от безброй лета
си разтяга там акордеона…
И всеки спомен я настига. ...
и тихичко присяда на балкона,
където от безброй лета
си разтяга там акордеона…
И всеки спомен я настига. ...
94
1
2
Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...
123
Всички пътища водят на юг.
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан. ...
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан. ...
101
Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...
131
1
1
Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...
86
1
1
На 9 март 2024 година се навършиха 794 години
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...
130
2
Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
137
1
2
Да клекнеш пред лицето на смъртта
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула. ...
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула. ...
172
4
6
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
147
Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...
177
2
3
В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...
131
Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...
97
Под високата камбанария
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца ...
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца ...
141
Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...
165
1
2
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
149
2
Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...
139
Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...
116
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
141
1
В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...
237
1
1
Българийо за теб ще пея
додето дишам и съм жив!
А може би, додето мога –
да бъда искрен и щастлив!
За теб ще пея от Балкана ...
додето дишам и съм жив!
А може би, додето мога –
да бъда искрен и щастлив!
За теб ще пея от Балкана ...
172
2
Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
131
Докажи ми, че има пътеки,
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости, ...
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости, ...
187
1
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
154
2
Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...
153
1
Дори когато зимен вятър
обрули твоите мечти –
Кажи на глас че ме обичаш
И пролет в теб ще разцъфти
Земята цялата ще стане ...
обрули твоите мечти –
Кажи на глас че ме обичаш
И пролет в теб ще разцъфти
Земята цялата ще стане ...
145
Ако имаше – гара за двама
нейде там край заспалия град
Щях със теб да играя на дама
И да стана разбира се млад
Щях да гоня по релсите слънцето ...
нейде там край заспалия град
Щях със теб да играя на дама
И да стана разбира се млад
Щях да гоня по релсите слънцето ...
146
1
В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца ...
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца ...
118
1
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
170
Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...
176
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
