16 sept 2007, 23:15

Чувства

  Poesía
1.2K 0 6
 

Когато чувствам самота,

очите ми нагоре все поглеждат

и търсят вяра, топлота,

усмивки, грижа и надежда.

Когато чувствам нощен хлад,

заглеждам се в луната ярка,

загъвам се със нея и в съня

с усмивка ме звездите й повеждат.

Когато чувствам празнота,

очите ми да се напълнят търсят,

оглеждат суша и вода -

нивя, скали, небето и морето.

Когато чувствам топлина,

затварям си очите, уморени

от толкова любов и красота.

Аз чувствам я със тяло. Ти си с мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....