16 sept 2007, 23:15

Чувства

  Poesía
1.2K 0 6
 

Когато чувствам самота,

очите ми нагоре все поглеждат

и търсят вяра, топлота,

усмивки, грижа и надежда.

Когато чувствам нощен хлад,

заглеждам се в луната ярка,

загъвам се със нея и в съня

с усмивка ме звездите й повеждат.

Когато чувствам празнота,

очите ми да се напълнят търсят,

оглеждат суша и вода -

нивя, скали, небето и морето.

Когато чувствам топлина,

затварям си очите, уморени

от толкова любов и красота.

Аз чувствам я със тяло. Ти си с мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....