21 may 2007, 21:07

Чувства

  Poesía
943 0 3
Те идват... без да питат даже!!!!!!
и влизат... сякаш, че са у дома.
Настаняват се удобно... като пажи.
А ти... гостоприемен домакин.

И след това

Обсебват ти сърцето, сетивата,
мисли, сънища... и ден... и нощ.
А ти безсилен, но душата...
гостоприемен домакин е...

Но идва Той!!!

Най-важният от всички.
Раздава правосъдие. Дори сърдит!
Сърцето свива се... виновно...
Задавайки най-важния въпрос.
Защо?

Защо ли???... Ще ти кажа (или опит ще направя аз...)

Защото хора сме, създадени от Него.
Защото малки сме, но с огромни сърчица.
Защото чувстваме! Обичаме и мразим.
Защото сме... Човешки същества.

Защото всеки своя Път избира.
Кой лесния. Кой трудния, трънлив...
Но вътре в теб, сърцето бие...
и спътник твой е... И щастлив

си ти, защото знаеш... че Живееш.
Защото знаеш, някой Божи ден,
това, което търсиш, ще намериш...
(освен ако не е било при теб)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...