Чувства
и влизат... сякаш, че са у дома.
Настаняват се удобно... като пажи.
А ти... гостоприемен домакин.
И след това
Обсебват ти сърцето, сетивата,
мисли, сънища... и ден... и нощ.
А ти безсилен, но душата...
гостоприемен домакин е...
Но идва Той!!!
Най-важният от всички.
Раздава правосъдие. Дори сърдит!
Сърцето свива се... виновно...
Задавайки най-важния въпрос.
Защо?
Защо ли???... Ще ти кажа (или опит ще направя аз...)
Защото хора сме, създадени от Него.
Защото малки сме, но с огромни сърчица.
Защото чувстваме! Обичаме и мразим.
Защото сме... Човешки същества.
Защото всеки своя Път избира.
Кой лесния. Кой трудния, трънлив...
Но вътре в теб, сърцето бие...
и спътник твой е... И щастлив
си ти, защото знаеш... че Живееш.
Защото знаеш, някой Божи ден,
това, което търсиш, ще намериш...
(освен ако не е било при теб)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени

