27 jun 2009, 14:43

Чувства

1K 0 1

Студена нощ е, без посока,
нанякъде унесено пътувам,
усещам още на ръцете топлината,
на цветето любимо аромата.

До мен усмихнато стоеше
и аз не чувствах самотата.
Копнежа в тебe не долавям
опитва се да ме сломи тъгата.

И просяк ли съм аз на чувства?
Копнеещ, търсещ обичта ти,
която сякаш надалеч е.
Избран ли ще съм за това?

Какво ли виждаш в мен, се питам?
Щом трудно е да уловя искрата,
затихва устремът - се плаша.
Дъхът ми спира своя бяг в тишината.

Напусто сякаш аз мечтая
да срещна споделеност в мига
и колкото стремя се да се приближавам,
оставам аз за теб една мечта.

Без допир нежен съм заречен.
Не искаш с теб да споделя нощта
и някой друг това ще вземе.
Не съм приет, сърцето твое е скала.

 

Загледан нейде в морето,
желая хоризонта аз да видя,
но тъмно е, звездите само светят.
Напомнят ми, че утрото без теб е близо...

 

На Н.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Флоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...