Той ги вятърът донесе -

тези чувства,

за май, за пролет и любов

в мойта есен

пуста,

с песен, ожадняла за живот...

Откъсна ги -

по листенце от цветята,

с тичинки от тяхното сърце,

прилепи ги

на пчелички по крилцата

и довя ги пред моето лице...

Омекнах (няма какво да крия)

от техния чувствен аромат,

разля се в мен като магия

онзи порив - отново да съм млад...

... да съм юношата

с разширени ноздри,

вдъхващ необята на този свят,

прескочил първи коловози...

Ох, чувства

в незаглъхващия

моторен ад...