15.05.2015 г., 20:51 ч.

Чувства 

  Поезия
301 0 0

 

 

Той ги вятърът донесе -

тези чувства,

за май, за пролет и любов

в мойта есен

пуста,

с песен, ожадняла за живот...

Откъсна ги -

по листенце от цветята,

с тичинки от тяхното сърце,

прилепи ги

на пчелички по крилцата

и довя ги пред моето лице...

Омекнах (няма какво да крия)

от техния чувствен аромат,

разля се в мен като магия

онзи порив - отново да съм млад...

... да съм юношата

с разширени ноздри,

вдъхващ необята на този свят,

прескочил първи коловози...

Ох, чувства

в незаглъхващия

моторен ад...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??