Къде отиде душо моя?
Не изтърпя май побоя,
който хвърлиха над теб,
който те превърна в труп студен,
прекалено нелеп.
Къде отиде сърце мое?
Не изтърпя май ледената изстиквачка,
която така много те помачка,
че накрая дори и те смачка.
Какво са чувства?
Как да ви съживя,
за да можете отново да царите,
любов да творите,
но уви -
само в тъмнината стоите..
Какво е да обичаш?
Какво е някой да те обича?
Вече дори не зная,
всичко беше в омая.
Излъгаха ли те, душо моя?
Оставиха ли те сама,
ей там на произвола,
където разхождаш се гола,
където обвивка от щастие и любов няма,
но спокойно - вече си зряла.
Ще цъфтят отново розите,
ще бъде в теб мир,
само недей се отказвай от живота неслоним...
Всичко е една игра,
спокойно - всичко е наред,
всичко ще се оправи както си му е по ред.
Къде отидохте сърце и душа?
Пак ли аз се руша?
Но накрая знам - живота ще разруша,
ще спечеля тази игра на чувства,
и отново любовта ми ще възтържествува.
© Теодора Компанска Todos los derechos reservados