16 авг. 2023 г., 07:00

Чувства

506 1 1

Къде отиде душо моя?
Не изтърпя май побоя,
който хвърлиха над теб,
който те превърна в труп студен,
прекалено нелеп.

 

Къде отиде сърце мое?
Не изтърпя май ледената изстиквачка,
която така много те помачка,
че накрая дори и те смачка.

 

Какво са чувства?
Как да ви съживя,
за да можете отново да царите,
любов да творите,
но уви -
само в тъмнината стоите..

 

Какво е да обичаш?
Какво е някой да те обича?
Вече дори не зная,
всичко беше в омая.

 

Излъгаха ли те, душо моя?
Оставиха ли те сама,
ей там на произвола,
където разхождаш се гола,
където обвивка от щастие и любов няма,
но спокойно - вече си зряла.

 

Ще цъфтят отново розите,
ще бъде в теб мир,
само недей се отказвай от живота неслоним...
Всичко е една игра,
спокойно - всичко е наред,
всичко ще се оправи както си му е по ред.

 

Къде отидохте сърце и душа?
Пак ли аз се руша?
Но накрая знам - живота ще разруша,
ще спечеля тази игра на чувства,
и отново любовта ми ще възтържествува.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...