Като върха на пламъка горещ
от чувствата трептят душите
и там - под плачещата свещ
накапало е времето сълзите
намерило е восъчна тъга
до свещника железен се е свила
а тъмната и сянка - със крила
желанията наши е покрила
но ето че прокрадва се деня
лъчи прегарят тежките завеси
запява волно ода радостта
а чувствата - са поетеси... ...