Като върха на пламъка горещ
от чувствата трептят душите
и там - под плачещата свещ
накапало е времето сълзите
намерило е восъчна тъга
до свещника железен се е свила
а тъмната и сянка - със крила
желанията наши е покрила
но ето че прокрадва се деня
лъчи прегарят тежките завеси
запява волно ода радостта
а чувствата - са поетеси...
01.07.2010
© Чавдар All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
