21 jun 2007, 22:00

чувствам те

  Poesía
882 0 5
Чувствам те със всяка своя фибра,
със всеки атом до разпръсване,
Очите ми, мъгли са от жадуване,
а дланите два факела запалени.
Два пламъка ръцете ми сега са,
протегнати към теб в люлеене,
от огненият танц в душите ни
запалихме се от обичане...
Горят телата ни, забравили света
и болката на нашето зачатие,
ти моят истински и нежен грях,
аз твоето най-истинско разпятие.
А думите, изгубват се във времето
и аз не казвам с устните "Обичам те",
душата ми пулсира днес в кръвта,
нашепвайки ти думите със пулса си.
Във танца ни по ритъма на стъпките
люлеят се ръцете ни от нежност,
два факела запалила страстта ни,
в очите ни запява своята песен.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава песен
  • С много чувства.Прекрасен стих.Истинско и ........разчувства ме...!
  • "душата ми пулсира днес в кръвта,
    нашепвайки ти думите със пулса си."
    Ами какво да ти кажа?Останах без думи!
    Невероятна си!
  • "Два пламъка ръцете ми сега са,
    протегнати към теб в люлеене,
    от огненият танц в душите ни
    запалихме се от обичане..."

    Прекрасно е!!! Други думи нямам. Поздрави, Жени!!!
  • Мила,Джейни,вече незнам какво да ти пиша,мила.
    Искрено и от все сърце ти се възхищавам.
    Всеки твой стих е като слънчев лъч за душата ми!
    Благодаря ти!
    Поздравления!
    Поезията ти е съкровище!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...