чувствам те
със всеки атом до разпръсване,
Очите ми, мъгли са от жадуване,
а дланите два факела запалени.
Два пламъка ръцете ми сега са,
протегнати към теб в люлеене,
от огненият танц в душите ни
запалихме се от обичане...
Горят телата ни, забравили света
и болката на нашето зачатие,
ти моят истински и нежен грях,
аз твоето най-истинско разпятие.
А думите, изгубват се във времето
и аз не казвам с устните "Обичам те",
душата ми пулсира днес в кръвта,
нашепвайки ти думите със пулса си.
Във танца ни по ритъма на стъпките
люлеят се ръцете ни от нежност,
два факела запалила страстта ни,
в очите ни запява своята песен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
