21 июн. 2007 г., 22:00

чувствам те

884 0 5
Чувствам те със всяка своя фибра,
със всеки атом до разпръсване,
Очите ми, мъгли са от жадуване,
а дланите два факела запалени.
Два пламъка ръцете ми сега са,
протегнати към теб в люлеене,
от огненият танц в душите ни
запалихме се от обичане...
Горят телата ни, забравили света
и болката на нашето зачатие,
ти моят истински и нежен грях,
аз твоето най-истинско разпятие.
А думите, изгубват се във времето
и аз не казвам с устните "Обичам те",
душата ми пулсира днес в кръвта,
нашепвайки ти думите със пулса си.
Във танца ни по ритъма на стъпките
люлеят се ръцете ни от нежност,
два факела запалила страстта ни,
в очите ни запява своята песен.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава песен
  • С много чувства.Прекрасен стих.Истинско и ........разчувства ме...!
  • "душата ми пулсира днес в кръвта,
    нашепвайки ти думите със пулса си."
    Ами какво да ти кажа?Останах без думи!
    Невероятна си!
  • "Два пламъка ръцете ми сега са,
    протегнати към теб в люлеене,
    от огненият танц в душите ни
    запалихме се от обичане..."

    Прекрасно е!!! Други думи нямам. Поздрави, Жени!!!
  • Мила,Джейни,вече незнам какво да ти пиша,мила.
    Искрено и от все сърце ти се възхищавам.
    Всеки твой стих е като слънчев лъч за душата ми!
    Благодаря ти!
    Поздравления!
    Поезията ти е съкровище!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...