8 jul 2019, 9:54

Чувствено

  Poesía
917 0 1

Аз съм жива само във съня ти.
Където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
и потъваме във сладък блян.
Жива съм единствено в мечтите.
Докосвам тялото ти само там.


И само там свободна е душата.
Гледаме се с теб очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
В Рая няма нищо забранено.

 

Говорят ни ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
Свободни са от тежестта крилата.
Хубаво е! Можем да летим.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

Юни 2017                   В. Тодорова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...