8.07.2019 г., 9:54

Чувствено

919 0 1

Аз съм жива само във съня ти.
Където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
и потъваме във сладък блян.
Жива съм единствено в мечтите.
Докосвам тялото ти само там.


И само там свободна е душата.
Гледаме се с теб очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
В Рая няма нищо забранено.

 

Говорят ни ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
Свободни са от тежестта крилата.
Хубаво е! Можем да летим.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

Юни 2017                   В. Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...