8.07.2019 г., 9:54

Чувствено

921 0 1

Аз съм жива само във съня ти.
Където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
и потъваме във сладък блян.
Жива съм единствено в мечтите.
Докосвам тялото ти само там.


И само там свободна е душата.
Гледаме се с теб очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
В Рая няма нищо забранено.

 

Говорят ни ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
Свободни са от тежестта крилата.
Хубаво е! Можем да летим.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

Юни 2017                   В. Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....