8 nov 2005, 11:34

Чувство

  Poesía
1.9K 0 0
Когато неусетно настъпи залеза дълбок,
а чувството в сърцето на изстинала любов
и всичко тъне в тишина....
когато теб те няма,
само в мислите си тук-едничка утешителка надежда има в моето сърце..

Духа леден вятър в раните големи
и боли от всичко, и боли,
започват мъките безкрайни,
няма ли да свършат те?!

Безмълвни нощи,
адски мрак, сподавен вик, далеч в тишината
долавя се нестихващ вой
в тежка за душата нощ.

А мечтите - те къде са ?!
- аз вече ги изгубих, разпилях ги нявга
по пьтя необмислен...

И сега при спомените край морето се връща моето сърце,
далеч де никой не отива без да таи огромна мъка в душата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...