Когато неусетно настъпи залеза дълбок,
а чувството в сърцето на изстинала любов
и всичко тъне в тишина....
когато теб те няма,
само в мислите си тук-едничка утешителка надежда има в моето сърце..

Духа леден вятър в раните големи
и боли от всичко, и боли,
започват мъките безкрайни,
няма ли да свършат те?!

Безмълвни нощи,
адски мрак, сподавен вик, далеч в тишината
долавя се нестихващ вой
в тежка за душата нощ.

А мечтите - те къде са ?!
- аз вече ги изгубих, разпилях ги нявга
по пьтя необмислен...

И сега при спомените край морето се връща моето сърце,
далеч де никой не отива без да таи огромна мъка в душата...