Чувство
Чувство
Все още нощем пръстите изтръпват,
докоснали стената вместо теб.
И в неосъществената прегръдка
умират неродени светове.
Те ще възкръснат в спомена за чувство,
сърцето, от което ще боли.
Превърнала и болката в изкуство,
си още по-желана от преди.
За мен сега си трижди по-красива
и се стремя неистово към теб.
Но моята галактика се свива,
а твоята - в действителност расте.
И тези светове ще се придвижват
в космическата бездна между нас.
Недоразчели вектора за близост,
пропускаме последния си шанс.
Неведома камбана от пулсари
ме стряска нощем. Гони ме навън.
Немога да заспя. Ръце протягам
и те прегръщам. Извинявай - сън!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Калчев Todos los derechos reservados
