Всяка нощ, когато съм сам,
искам да избягам от всичко.
Ала не мога, затова, защото
сърцето ми по-ледено е от всякога!

Искам да бягам дълго и да отида там,
там, където ще мога да викам на воля.
Знам, че след всеки залез идва изгревът,
но моя вик от безчувственост никой така и не разбра.

Този вик е някак си не истински и непредсказуем.
Дали защото прекалено много съм изстрадал?
Дали защото всичкото, което е сега, е по-различно?
И този вик винаги ще бъде някак си странен.

Помня онази късна есен, в която тя ме нарани,
затова, защото предаде моята истинска любов.
И всяка нощ, когато остана сам,
заспивайки, аз отивам на онова място от съня ми,
където мога да викам на воля и мога да съм сам.

И всичко, което сега изпитвам и желая,
е някак си странно и необяснимо.
Затова, защото все още съм объркан.
И искам да знам къде е любовта?