Всяка нощ, когато съм сам,
искам да избягам от всичко.
Ала не мога, затова, защото
сърцето ми по-ледено е от всякога!
Искам да бягам дълго и да отида там,
там, където ще мога да викам на воля.
Знам, че след всеки залез идва изгревът,
но моя вик от безчувственост никой така и не разбра.
Този вик е някак си не истински и непредсказуем.
Дали защото прекалено много съм изстрадал?
Дали защото всичкото, което е сега, е по-различно?
И този вик винаги ще бъде някак си странен. ...