21 feb 2013, 21:24

Цигански неволи част 1

1.2K 0 0

Аз съм циганка гладна,

търся нещичко да крадна.

От някой аз пари да свия,

за да ида и да се напия.

Заедно с мойта дружка,

тънка, права като пушка.

Гледам вън до наш′та къща,

съседа Гошо и любимата му тъща.

Пресрещнах го аз на шосето

и му откраднах портмонето.

Но щом разбра какво са случи,

взе да лаи като кучи.

Дойде веднага той до вкъщи

и направо взе да ми са мръщи.

Пита ме, а аз отричам

да крада и лъжа най-обичам.

На масата видя едрата си пачка,

така се разбесня, каза ще ма смачка.

Бягам бързо аз, за да са измъкна,

мойта дружка пък подир мен са домъкна.

От бързане ударих са в кухненския ръб,

на секундата изгубих своя златен зъб.

Заради тази гоненица гадна,

дори и пломбата ми падна.

И накрая кво да кажа,

не успях от нищо да намажа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...