21.02.2013 г., 21:24

Цигански неволи част 1

1.2K 0 0

Аз съм циганка гладна,

търся нещичко да крадна.

От някой аз пари да свия,

за да ида и да се напия.

Заедно с мойта дружка,

тънка, права като пушка.

Гледам вън до наш′та къща,

съседа Гошо и любимата му тъща.

Пресрещнах го аз на шосето

и му откраднах портмонето.

Но щом разбра какво са случи,

взе да лаи като кучи.

Дойде веднага той до вкъщи

и направо взе да ми са мръщи.

Пита ме, а аз отричам

да крада и лъжа най-обичам.

На масата видя едрата си пачка,

така се разбесня, каза ще ма смачка.

Бягам бързо аз, за да са измъкна,

мойта дружка пък подир мен са домъкна.

От бързане ударих са в кухненския ръб,

на секундата изгубих своя златен зъб.

Заради тази гоненица гадна,

дори и пломбата ми падна.

И накрая кво да кажа,

не успях от нищо да намажа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....