3 may 2005, 16:59

Циганско лято 

  Poesía
949 0 3
Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.

Шуми листопада от златни години,
пердета в очите, всичко е слято.
Спомени тичат, с радост ги взимам
в моето късно циганско лято.

В нощите будни, безсънно сънувам,
горя в любовта, непокорна и сляпа.
В ръце те понасям и с тебе пътувам
през моето истинско циганско лято.

Денят ми - скиталец до реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Студените какпки в мене се впиват,
но жарко е моето циганско лято.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??