Циганско лято
Пак всичко се обърка – и припряно
не зима след есента дойде, а лято.
Късно е да остана, мила, и рано е
да ближем раните от любовта си,
че заприличахме на циганския табор,
където все някой мрака калайдисва,
някой краде кон и към небето вдига взор
с молитва как да цъфне и върже смисъла.
ИСКАМ:
да се закотвя в мургавите нощи вечно,
да заблести луната калайдисана,
да се уцелим бавно и да сполучим
ТАКА, ЧЕ
да се пръкне звездочелото човече,
което баба на магии да научи,
а мама и тате – как да спира лятото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
