Пак всичко се обърка – и припряно
не зима след есента дойде, а лято.
Късно е да остана, мила, и рано е
да ближем раните от любовта си,
че заприличахме на циганския табор,
където все някой мрака калайдисва,
някой краде кон и към небето вдига взор
с молитва как да цъфне и върже смисъла.
ИСКАМ:
да се закотвя в мургавите нощи вечно,
да заблести луната калайдисана,
да се уцелим бавно и да сполучим ...