ANG (Ангел)
139 207
Nov 25, 2009, 10:43 PM

Циганско лято 

  Poetry » Love
719 0 8

 

Пак всичко се обърка – и припряно

не зима след есента дойде, а лято.                 

Късно е да остана, мила,  и рано е  

да ближем раните от любовта си,

 

че  заприличахме на циганския табор,

където все някой мрака калайдисва,

някой краде кон и към небето вдига взор

с молитва как да цъфне и върже смисъла.

 

ИСКАМ:

 

да се закотвя в мургавите нощи вечно,

да заблести луната калайдисана,

да се уцелим бавно и  да сполучим

ТАКА, ЧЕ

да се пръкне звездочелото човече,

което баба на магии да научи,

а мама и тате – как да спира лятото.

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • жарава (Веска ) мерси
  • аннавлад (Анна Дюлгерова) - радвам се, че ти е харесало!
  • Много хубав стих!
  • Ради, такива сме ние циганчетата... по душа
  • Нещо магично има тук
  • ALISA (Яна ) пак иска да ме зALISA - те мургавите така правят, преди да...
    я провери дали не си циганче!
  • хах
    както гледам уголемееено снимката ти,
    добре изглеждаш като за 108 годишна и щура
    айде!

    и аз съм само на 109, а изглеждам няма и на на 110
  • Опа, още едно чаве!
    Супер си бате!
Random works
: ??:??