Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
5 ene 2013, 18:24

Цигара от Слънце 

  Poesía » Otra
1686 3 10

Сигурно светът ми е сбъркан и драсва по тъмното
след всяка търкулната дума, по-бърза от вятър.
Денят не изгрява. Звездите блещукат обърнати.
Светът ми е сбъркан и сигурно пак съм забравила,

че няма спасение в мислите, дето се щурат,
без грам да познават стрелките на спрялото време.
Какви ти компаси, какви ти крила пеперудени.

Дъгата се мярва оттук до съседния хребет,

а мракът отвъд не халосва небето по шлифера
да плаче веднага, щом ти си поискал да плаче.
Лицата на всички светии остават занитени
и няма сълза да отвори юмрука в ръката ти.

Ти сключваш юмруци и вярваш, че пазиш земята,
но въздухът свършва, щом дълго го мачкаш на тясно.
Доброто минава през ада и спира в сокаците.
Върви го мами със усмивка и стек шоколади.

Отварям ръка. Припалвам цигара от залеза.
Не искам да стискам и мен да ме стискат до синьо.
Цигара от слънце. Откраднах я. Нека съм крадла.
Светът ми е сбъркан. И точно такъв го обичам.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??