2 jul 2009, 18:24

Цигарена смърт

  Poesía » Otra
1K 0 6

Тази мъчна самота,
припалена като една цигара!
За последно в мене обгаря
останките от нощта!

Този мъглив, като от пожар,
дим на последната цигара,
затрива без пощада
и оставя само тъга!

И вече тъй празна цигарена кутия,
тъжна и сама,
жално ме изпива,
изсмуквайки безусетно кръвта.

И бърза, и топла,
смъртоносна и жестока,
с хрипове бодливи
смъртта следи и бди над душите ни гнили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лефтерчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....