Тази мъчна самота,
припалена като една цигара!
За последно в мене обгаря
останките от нощта!
Този мъглив, като от пожар,
дим на последната цигара,
затрива без пощада
и оставя само тъга!
И вече тъй празна цигарена кутия,
тъжна и сама,
жално ме изпива,
изсмуквайки безусетно кръвта.
И бърза, и топла,
смъртоносна и жестока,
с хрипове бодливи
смъртта следи и бди над душите ни гнили!
© Лефтерчо All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
