2.07.2009 г., 18:24

Цигарена смърт

1K 0 6

Тази мъчна самота,
припалена като една цигара!
За последно в мене обгаря
останките от нощта!

Този мъглив, като от пожар,
дим на последната цигара,
затрива без пощада
и оставя само тъга!

И вече тъй празна цигарена кутия,
тъжна и сама,
жално ме изпива,
изсмуквайки безусетно кръвта.

И бърза, и топла,
смъртоносна и жестока,
с хрипове бодливи
смъртта следи и бди над душите ни гнили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лефтерчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...