18 oct 2007, 12:15

Цикъл приказки - Среща в нощта

  Poesía
838 0 16

I

Нощта се спуска леко
над приказния град
и с булото си черно
покрива всичко пак.

Единствено луната
във нощното небе
сияние разпръска
над малкото градче.

Звездички нежно трепкат
и в нощния покой
говори вятър с листи
за работи безброй.

Разказва той за чудна
и приказна страна,
за хубави принцеси
и грейнали слънца.

Разказва за морето,
за морския прибой,
разказва той за бури
и ливнал се порой.

Щурчето нежно свири
в таз нощна тишина,
приспива то децата
със свойта песничка.

Във тъмната горичка,
под ясното небе
се срещнаха двамина,
момиче и момче.

Целувка си дариха
те в нощната тъма
и в обич се заклеха
за вечни времена.

Прегърнати вървяха
към сънния градец
и нежни думи тихо
мълвяха те безчет.

Как нежна и красива
беше любовта
и колко чисти бяха
младежките сърца.

Младежи и девойки,
пазете любовта,
така да бъде чиста
и във вашите сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...