18.10.2007 г., 12:15

Цикъл приказки - Среща в нощта

835 0 16

I

Нощта се спуска леко
над приказния град
и с булото си черно
покрива всичко пак.

Единствено луната
във нощното небе
сияние разпръска
над малкото градче.

Звездички нежно трепкат
и в нощния покой
говори вятър с листи
за работи безброй.

Разказва той за чудна
и приказна страна,
за хубави принцеси
и грейнали слънца.

Разказва за морето,
за морския прибой,
разказва той за бури
и ливнал се порой.

Щурчето нежно свири
в таз нощна тишина,
приспива то децата
със свойта песничка.

Във тъмната горичка,
под ясното небе
се срещнаха двамина,
момиче и момче.

Целувка си дариха
те в нощната тъма
и в обич се заклеха
за вечни времена.

Прегърнати вървяха
към сънния градец
и нежни думи тихо
мълвяха те безчет.

Как нежна и красива
беше любовта
и колко чисти бяха
младежките сърца.

Младежи и девойки,
пазете любовта,
така да бъде чиста
и във вашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...