24 ago 2011, 12:38

Цинично за един Икар

1.4K 0 13

и пак без претенции, защото има какво да се пипне, просто това е вариантът , който  трябва да е :) приятно четене :) 



Кажи ми колко точно е  цинично,

ако оставя израненото си име

да легне там, в калта, и да отмина

с високо вдигнта глава и мълчалива...

Кажи ми колко точно е цинично, ако имам думи,

с които мога да възкръсна рая...

но ги понеса в сърцето си, куршумени,

защото ти не пожела да ги погалиш.

Да, вярно, хапят и са малко остри,

а колко молеха да ги докоснеш чисти,

и да - цинично е, циично е до толкова,

че те обичах и докато те умирах...

А ти стоеше някъде встрани,

докато адовете ме желаха за невеста.

И ти ме даде, а пък аз ти пиша стих,

ако те намразя, ще намразя себе си...

И дълго ше боли, така е с всички рани.

Икар жадува, но не е за полет.

Сега го знам, едва сега. И му прощавам.

По дяволите! Колко иска. Но не може!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам какво да кажа...
    ПРОСТО ТАЛАНТ!!!

    БОГОИЗБРАНА СИ!!!

    Искрено ти се радвам и те прегръщам топло с много обич!!!
    БЪДИ!!!
  • Прегръщам те, талантливке*!!!
  • Рени е талантливка!Но да ти призная и аз не мога да определям степента на цинизма у хората, макар,че съм на 42.
  • Споделям мнението на Джулиана- прекалено си млада, за да си го преживяла, но си безкрайно талантлива, за да го създадеш!!! Красота е!Поздрави!
  • Дълго че чудя откъде толкова мъдри и красиви думи живеят в стиховете ти. Не може всичко да е плод на преживяно... или наблюдавано. Най -накрая съм убедена - това е талант в най - чистия му, кристален вид, недокоснат от поетически академии и школи...
    Поздрави Червенокоске !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...