24 ago 2011, 12:38

Цинично за един Икар

1.4K 0 13

и пак без претенции, защото има какво да се пипне, просто това е вариантът , който  трябва да е :) приятно четене :) 



Кажи ми колко точно е  цинично,

ако оставя израненото си име

да легне там, в калта, и да отмина

с високо вдигнта глава и мълчалива...

Кажи ми колко точно е цинично, ако имам думи,

с които мога да възкръсна рая...

но ги понеса в сърцето си, куршумени,

защото ти не пожела да ги погалиш.

Да, вярно, хапят и са малко остри,

а колко молеха да ги докоснеш чисти,

и да - цинично е, циично е до толкова,

че те обичах и докато те умирах...

А ти стоеше някъде встрани,

докато адовете ме желаха за невеста.

И ти ме даде, а пък аз ти пиша стих,

ако те намразя, ще намразя себе си...

И дълго ше боли, така е с всички рани.

Икар жадува, но не е за полет.

Сега го знам, едва сега. И му прощавам.

По дяволите! Колко иска. Но не може!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам какво да кажа...
    ПРОСТО ТАЛАНТ!!!

    БОГОИЗБРАНА СИ!!!

    Искрено ти се радвам и те прегръщам топло с много обич!!!
    БЪДИ!!!
  • Прегръщам те, талантливке*!!!
  • Рени е талантливка!Но да ти призная и аз не мога да определям степента на цинизма у хората, макар,че съм на 42.
  • Споделям мнението на Джулиана- прекалено си млада, за да си го преживяла, но си безкрайно талантлива, за да го създадеш!!! Красота е!Поздрави!
  • Дълго че чудя откъде толкова мъдри и красиви думи живеят в стиховете ти. Не може всичко да е плод на преживяно... или наблюдавано. Най -накрая съм убедена - това е талант в най - чистия му, кристален вид, недокоснат от поетически академии и школи...
    Поздрави Червенокоске !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...