24.08.2011 г., 12:38 ч.

Цинично за един Икар 

  Поезия » Любовна
1117 0 13

и пак без претенции, защото има какво да се пипне, просто това е вариантът , който  трябва да е :) приятно четене :) 



Кажи ми колко точно е  цинично,

ако оставя израненото си име

да легне там, в калта, и да отмина

с високо вдигнта глава и мълчалива...

Кажи ми колко точно е цинично, ако имам думи,

с които мога да възкръсна рая...

но ги понеса в сърцето си, куршумени,

защото ти не пожела да ги погалиш.

Да, вярно, хапят и са малко остри,

а колко молеха да ги докоснеш чисти,

и да - цинично е, циично е до толкова,

че те обичах и докато те умирах...

А ти стоеше някъде встрани,

докато адовете ме желаха за невеста.

И ти ме даде, а пък аз ти пиша стих,

ако те намразя, ще намразя себе си...

И дълго ше боли, така е с всички рани.

Икар жадува, но не е за полет.

Сега го знам, едва сега. И му прощавам.

По дяволите! Колко иска. Но не може!


 

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??