ЦИРК

17 may 2007, 9:46

Poesía

532 0 2

ЦИРК

На манежа дресьорът с камшик
и желязната пръчка в ръка,
настойчиво подканва със вик -
да премине лъвът през кръга.

И макар, че кръгът е горящ
и е смъртен човекът, не Бог -
в миг лъвът, най-послушно стоящ,
прави смело поредния скок.

А дресьорът отправя поклон
към тълпата, изискано, с жест.
И си спомням за онзи закон,
който прави от силата чест.

И разбирам защо не лъвът,
а човекът е тук господар.
На арената властва страхът -
от законите стари най-стар.

И сред блясък неонов и шум,
ме спохожда за миг мисълта:
че лъвът с животинския ум -
за живота продал е честта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

сиа (Силвия Андреева)

2007-05-20T15:17:35+03:00

Много съм доволна от това,което прочетох до тук...с удоволствие ще прдължа!
ria (Гергана Иванова)

2007-05-18T07:03:03+03:00

Още един бисер от огърлицата... Чувала съм за доста изядени дресьори...