ЦИРК
ЦИРК
На манежа дресьорът с камшик
и желязната пръчка в ръка,
настойчиво подканва със вик -
да премине лъвът през кръга.
И макар, че кръгът е горящ
и е смъртен човекът, не Бог -
в миг лъвът, най-послушно стоящ,
прави смело поредния скок.
А дресьорът отправя поклон
към тълпата, изискано, с жест.
И си спомням за онзи закон,
който прави от силата чест.
И разбирам защо не лъвът,
а човекът е тук господар.
На арената властва страхът -
от законите стари най-стар.
И сред блясък неонов и шум,
ме спохожда за миг мисълта:
че лъвът с животинския ум -
за живота продал е честта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
