vega666 (Младен Мисана)
1550 14300
7 jul 2019, 20:23

Confessio 

  Poesía
642 17 11

В този миг на самотно мълчание
ти предавам душата си, Отче!
Но не чакай от мен разкаяние -
аз съм Твоето блудно отроче.  

Ти поиска да бъда такова -
за да даваш за пример греха ми.
До библейското име - Йехова,
ще застана с венеца от тръни.  

Пропилял си живота напразно,
днес съм Никой и тъй ще остана.
Сам на себе си трайно омразен,
да Те следвам за миг не престанах.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички сме грешни на този свят, Младене. Всички, без изключение. Изкллючително силно слова редиш, пред които смирено се прекланям. А кулминацията "да Те следвам за миг не престанах" удря право в сърцето. Адмирации!
  • Бог не ни иска безгрешни люде. В редица пасажи от библията се говори за покаялите се грешници, които в досега си с Исус се пречистват и облагородяват, не съгрешавайки повече. Когато човек е докоснат от Бога, а Автора определено е, понеже твори такава прекрасна поезия, е невъзможно сам Отца ни да не е възлюбил своето Боже чедо, в твое лице, Приятелю. А аз докосвайки се до стиховете си пожелавам да облагороди и мен, за да мога един ден да застана пред него с грешната си душа.
  • Хората сме грешници, а тези които имат смелостта да поемат отговорност открито , уповавайки се на вярата в сърцата си са достойни Божии чеда! Много искрена изповед! Поздравявам те!
  • Няма нито един живот пропилян напразно. Изповед с откровена лична позиция.
  • Изключителен стих Младене!
    Чета и чета и пак се връщам на него!
    Благодаря ти👏👏👏
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Една прекрасна изповед! Казват, че смирението е вратата към Рая! Поздравления, изключителен стих!
  • Вярата, въпреки угризенията на душата от битието,следва Божията промисъл!
    Много силен изповеден избор!
    Поздравления, Младен!
  • Хареса ми
  • "...аз съм Твоето блудно отроче.
    Ти поиска да бъда такова -
    за да даваш за пример греха ми..."
    Едва ли, Бог е искал да дава пример, чрез греха ни, но
    силна поезия пълна с емоционалност. Трънливият венец може и да е тежък, но кой родител не обича детето си. Да, Бог иска да вървим по утъпканият път на вярата, но ни е оставил и свободата да бъдем себе си и дори да се заблудим и забравим за обичта му, той винаги е готов да ни прати чудото и да сбъдне нечие непоискано добро. Благодаря за удоволствието да те чета, Младен!
Propuestas
: ??:??