17 nov 2006, 20:01

Cпрете всички часовници

  Poesía
1.5K 0 8

Нека изключим телефона и убием времето,

нека да не даваме да лае и кучето.

Нека чуем звука на тишината 

и посрещнем на мъртвия душата.

Нека издраска самолет в небесата,

че почива трупа му хладен в земята.

Нека всички птици страдат с мен,

а полицаите в черно да са на този ден.

 

Той бе за мен изток, запад, север и  юг

Моята реч, песен, говор и звук.

Моята дрямка и нощният сън

бе чудна камбана с приятен звън.

Но грешка голяма направих аз,

повярвах, че завинаги ще има “нас”.

Мислех, че нашата любов ще е вечна,

А тя се оказа с финала - трагична.

 

На този свят вече не са му нужни звездите,

те не сбъдват на влюбени мечтите,

до една ги всички убийте…

И слънцето с нощта закрийте.

И луната загасете и гората изгорете

ако може океана заличете…

Вече нищо няма смисъл за мен

не мога да живея без него нито ден!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гергова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами аз в преводи,видях само преводи на песни и затова не го побликувах там,още утре ще взема от госпожата оригинала и ще го пусна в преводите
  • Ако искаш го публикувай в преводи, и също не е лошо да публикуваш с превода и оригинала на английски. Кой е този автор?
  • Много се радвам,че ме четете,но това стихотворение не е лично мое,в часа ни по английски госпожата ни даде това стихотворение от някакъв чужд автор и пожела да го преведем поетично и аз просто запазих смисъла на автора и използвах мой думи,замисълат не е мой,аз не съм толкова тъжна !Но просто ми хареса как го преведох,а и госпожзта също и затова го качих тук,но все пак ми се иска да го харесате!
  • дали не е останала някоя ядрена бомба - и нея да пуснем?
  • Извинявай, ама както си го написала...човекът направо се е оттървал от теб...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...