Cпрете всички часовници
Нека изключим телефона и убием времето,
нека да не даваме да лае и кучето.
Нека чуем звука на тишината
и посрещнем на мъртвия душата.
Нека издраска самолет в небесата,
че почива трупа му хладен в земята.
Нека всички птици страдат с мен,
а полицаите в черно да са на този ден.
Той бе за мен изток, запад, север и юг
Моята реч, песен, говор и звук.
Моята дрямка и нощният сън
бе чудна камбана с приятен звън.
Но грешка голяма направих аз,
повярвах, че завинаги ще има “нас”.
Мислех, че нашата любов ще е вечна,
А тя се оказа с финала - трагична.
На този свят вече не са му нужни звездите,
те не сбъдват на влюбени мечтите,
до една ги всички убийте…
И слънцето с нощта закрийте.
И луната загасете и гората изгорете
ако може океана заличете…
Вече нищо няма смисъл за мен
не мога да живея без него нито ден!
© Елена Гергова All rights reserved.
