Cпрете всички часовници
Нека изключим телефона и убием времето,
нека да не даваме да лае и кучето.
Нека чуем звука на тишината
и посрещнем на мъртвия душата.
Нека издраска самолет в небесата,
че почива трупа му хладен в земята.
Нека всички птици страдат с мен,
а полицаите в черно да са на този ден.
Той бе за мен изток, запад, север и юг
Моята реч, песен, говор и звук.
Моята дрямка и нощният сън
бе чудна камбана с приятен звън.
Но грешка голяма направих аз,
повярвах, че завинаги ще има “нас”.
Мислех, че нашата любов ще е вечна,
А тя се оказа с финала - трагична.
На този свят вече не са му нужни звездите,
те не сбъдват на влюбени мечтите,
до една ги всички убийте…
И слънцето с нощта закрийте.
И луната загасете и гората изгорете
ако може океана заличете…
Вече нищо няма смисъл за мен
не мога да живея без него нито ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гергова Всички права запазени
