Cреща
Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам,
дори да зная. И си струва риска.
Не знам защо робувах на заблуди,
навярно съм обичала. И щом,
дворец от карти – рухна този дом,
красавицата спяща се събуди.
Разтри очи и сякаш в миг прогледна.
От просяка пред портите по-бедна.
Сега вървя, нозете ми са боси,
живея като птичка. Ден за ден.
И знам, че има планове за мен,
съдбата ми. Приемам. Без въпроси.
И в юнска нощ уханна и гореща,
без думи каня себе си на среща...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
