1 may 2007, 15:52

cuM0Hka

  Poesía
798 0 4

На горещия пясък момиче седи,
с бледо лице и нежни черти.
Златни коси се разливат
върху дълбоките и зелени очи,
а усмивката и се слива
с топлината на слънчевите лъчи.
Но защо плаче душата и,
защо се стичат тежки сълзи,
защо тъне в мрак красотата и,
и сърцето и самотно тъжи?
Дали останала е тя за ден сама,
или завинаги загубила е любовта?
Една е истината за това момиче-
безнадеждно тя някого обича!
Пясъкът изстива - сълзите и не...
Морето заспива - сърцето и не...
Слънцето залязва зад лазурна синева,
а любовта и остава за вечни времена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....