cuM0Hka
На горещия пясък момиче седи,
с бледо лице и нежни черти.
Златни коси се разливат
върху дълбоките и зелени очи,
а усмивката и се слива
с топлината на слънчевите лъчи.
Но защо плаче душата и,
защо се стичат тежки сълзи,
защо тъне в мрак красотата и,
и сърцето и самотно тъжи?
Дали останала е тя за ден сама,
или завинаги загубила е любовта?
Една е истината за това момиче-
безнадеждно тя някого обича!
Пясъкът изстива - сълзите и не...
Морето заспива - сърцето и не...
Слънцето залязва зад лазурна синева,
а любовта и остава за вечни времена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неделина Неделчева Все права защищены
Радвам се че е предизвикало чувства,макар и тъжни!
Тъжно ми стана!
